Онкологията през 21 век
Нови терапевтични възможности

Хирургия — 1930
Химиотерапия — 1950
Лъчетерапия и Костно-мозъчна трансплантация — 1970
Имуномодулатори (вкл. цитокини) — 1980
Клетъчна и генна терапия — 1990

Цитокините — хормони на имунната система

Определение: физиологични медиатори на защитния отговор при травма и възпаление;
Произход: от имунни (ly, Mo, Mf) и неимунни клетки (фибробласти, ендотелни, стромни, костни)
Въздействие: паракринно, автокринно, ендокринно

Цитокини – видове

Според действието:
интерлевкини, интерферони, растежни фактори, тумор-некротизиращи фактори, хемокини
Според вида на образуващите ги клетки:
монокини, лимфокини
Според участието в имунния отговор:
— Проинфламаторни: IL 1, IL, 6 IL8, TNF-α
— Имунорегулаторни: IL1ra, IL10, TGF-ß
— Th 1 тип: IL2, INF-γ
— Th2 тип: IL4, IL5, IL9, IL10, IL13

Цитокините – модулатори на имунния отговор

Цитокините са пептидни регулатори на възпалението и имунните реакции. Цитокините действат като комплекс върху левкоцити, ендотелиум, фибробласти, хемопоетични стволови клетки и остеокластите. Цитокините контролират пролиферацията, диференциацията и/или активацията чрез рецепторни механизми.

Как можем да използваме цитокините за терапия?
Как да доставим цитокини на имуносупресирания организъм?

Полипептидната терапия – 60 годишна история

Началото на съвременната Полипептидна терапия датира от 50те години на ХХ век с проучванията на проф. Д-р Валтер Кулмей в Западна Германия. Тогава проучванията са имали прдимно клинично изследователски характер и са наблюдавани емпирично случаи на симптоматично подобрение при онкологично болни. През 80те години на миналия век започват имунологични и клинични проучвания, които доказват на практика процеса на повлияване на имунната система от полипептидната терапия.
Описани са in vitro и in vivo проучвания на повлияването на експериментални клетъчни тумурни култури, лимфоцитни популации, животински модели и реални пациенти. Интересен е руският опит с Полипептидна терапия, при който се използва донорска свинска слезка, през която се прелива кръв на пациента, за да се обогати с цитокини с многообещаващи резултати. В Русия и по-късно Украйна, Полипептидната терапия се използва за лечение на онкологични пациенти, инфекциозни усложнения, бактериален сепсис, стомашна язва.

Полипептидната терапия – in vitro проучвания

1. Повлияване in-vitro на растежа на клетъчни линии с дебелочревен карцином.
Резултат: Терапията потиска растежа на туморните клетки.

2. Повлияване на лимфоцитната пролиферация.
Резултат: Общия брой на лимфоцитите нараства  в зависимост от дозата с приложението на Полипептидна терапия

Ефективност в in vitro проучвания

3. Повлияване на Т-лимфоцитния отговор след приложение на Полипептидна терапия.

Ojeda,G., Diez-Orejas,R. et.all, Res Exp Med 1994

4. Намаление във формирането на меланома свързани, белодробни метастази (при мишки)

Jurin, M. et. al (1996), Clin Exp Metastases 1996

Ефективност в in vivo проучвания

5. Повишаване на преживяемостта след инфектиране с Грипен вирус А (при мишки)
Резултат: преживяемостта се повишава значимо в дозозависим порядък.
Veen A. van’t. et. al (1995),Forsch Komplementarmed 1995

Ефективност в клинични проучвания

6. Дълготраен резултат след постоперативна терапия на стомашен карцином с Полипептидна терапия (рандомизирано, двойно-сляпо проучване, х 40 пациента в двете групи, едногодишна терапия)

G.Klose, J.Mertens,Therapiewoche 27, 1977

Ефективност в клинични проучвания

7. Допълнителната терапия с Полипептиди подобрява имунната защита и комфорта на живот при пациетки с рак на гърдата (х 79 пациентки в двете групи, 6 седмична терапия)

P.Berresem, S.Frech, M.Hartleb,Tumour Diagnosis and Therapy 1995

Ефективност в клинични проучвания

10. Повлияване на лимфоцитите след прием на Полипептиди при пациенти с неоперабилни тумори на главата и шията.
– рандомизирано, контролирано, двойно-сляпо проучване;
– х 20 пациенти в група;
– 25 седмична терапия с Полипептиди и едновремени 4 химиотерапевтични курса;
Borghardt, JE. (1995), Supportive Care in Cancer Vol. 3(5)

11. Повлияване на лимфоцитите след прием на Полипептиди при пациенти с неоперабилни тумори на главата и шията.

Лимфоцити: брой на левкоцитите в %

12. Повлияване на лимфоцитите след прием на Полипептиди при пациенти с неоперабилни тумори на главата и шията.

Намаляване загубата на тегло и умората в групата с Полипептиди

Полимакс – Клинично приложение

За стабилизиране на имунния статус при пациенти с имунен дефицит. За повишаване преживяемостта и качеството на живот при онкоболни. За подобряване на комплайънса при химио- и/или лъчетерапия. Субституция на имунни фактори при кръвозагуби след операции или травми.

Полимакс – Представяне

Полимакс съдържа ниско молекулярни полипептиди и е продукт, използван в поддържащата терапия на туморните заболявания. Полимакс е изцяло произведен в Германия по иновативен процес за добиване на пречистени, имуногенни пептиди. Полимакс е модултатор на имунния отговор.

Полимакс – Какво представлява продукта?

Полипептидите в Полимакс са извлечени от свински слезки. Полипептидите повлияват активно защитните механизми на имунната система в организма. Слезката е най-големият орган от лимфната система при бозайниците, с основна функция в оформянето и контрол на растежа на лимфоцитите. Контролът на растежа се извършва от пептиди като интерфероните, интерлевкините и други цитокини.

Ефективност на Полимакс

Полимакс – Състав

Полимакс (табл. х 30 и 100)
– 1 табл. съдържа 100.0 mg нискомолекулни полипептиди

Полимакс плюс (90 табл. и 15 капс.)
– 1 табл. съдържа 100.0 mg нискомолекулни олиго- и полипептиди като сух хидролизат;
– 1 капсула съдържа 10.0 mg олигопептиди (~ 70%) в течен вид

Полимакс – Дозировка

Доза за възрастни и деца над 12 години:
– 3 пъти дневно по 1 таблетка преди хранене
– 1 капсула през ден преди хранене
Да не се приемат едновремено с протеолитични ензими!

Полимакс – Продуктова безопасност

Полимакс се използва в комбинираната терапия на туморите, без да предизвика сериозни странични реакции. Направените проучвания доказват неговата безопасност. Не са наблюдавани анафилактични реакции при приема на таблетките и капсулите.

Полимакс – Заключение

Полимакс е модулатор на имунния отговор.
Полимакс стабилизира лимфоцитния баланс.
Полимакс повлиява негативно растежа на туморните клетки.
Полимакс съдържа нискомолекулни олиго- и полипептиди.
Полимакс е подходящ за употреба при имуносупресирани болни, Хепатити и Грип.